Създава се инициативна група за алтернативно развитие на урбанистична ос Свищов – Никопол – Белене

На площадката „Белене“ може да се изгради технологичен и бизнес парк със Зелено пристанище

За устойчиво развитие на Свищов, Белене и Никопол

„Неядреното бъдеще на Площадката Белене“ бе темата на открита дискусия в Свищов на 13 февруари, организирана от Фондация за околна среда и земеделие (ФОСЗ) и Комитета за Еколого-икономическа защита на Свищовския регион. Участваха експерти от ядрения сектор, активни граждани, представители на академичната общност и местния бизнес, както и защитници на чистата околна среда и студенти. Различните страни в дискусията се обединиха около позицията, че ядреното бъдеще на Северен централен регион не е сред възможните сценарии. Остава да се намери подходяща алтернатива за развитие на Площадката, която да удовлетворява в дългосрочен план всички граждани на Република България.

АЕЦ „Белене“ – високо рисков и икономически неизгоден проект

Д-р Георги Касчиев, независим ядрен физик с 16-годишна кариера в АЕЦ „Козлодуй“, бивш председател на Агенция за ядрено регулиране, обоснова становището си, че проектът АЕЦ „Белене“ е твърде рисков, като изложи в своята презентация категорични доказателства за това. Например, очакванията за работната ангажираност на местните не отговаря дори на заложения план от 3600 души, защото 2500 от тях трябва да бъдат руски специалисти с висока квалификация. Противно на очакваното, проектът би се характеризирал с ниска вторична заетост. Реализирането на проекта би довело след себе си завишени нива на битовата престъпност, както показва и дългогодишният опит от АЕЦ „Козлодуй“.

Основната заплаха, която крие проектът обаче, е тежкото радиоактивно замърсяване при потенциална голяма авария, в резултат от висока сеизмична активност (При земетресението в Свищов през 1977 г. например загинаха 250 души, а земетресенията в района на Вранча продължават и днес).

Проектът представлява пряка заплаха за производството на чиста храна. Той би причинил и множество екологични и академични безпокойства – би отблъснал инвеститори във високотехнологични, в биологични производства, в туризма, а също и студенти, желаещи обучение, и преподаватели, правещи кариера в Стопанска академия „Димитър Ценов“, Свищов.

Туризъм, транспорт, търговия и земеделие

„Струва ли си реализацията на проекта в толкова рисков район или е за предпочитане използването на Площадката за алтернативни цели?“, попита д-р Касчиев. Пример за самоинициатива, управлявана от частни инвестиции, е прогресивно развиващата се „Тракия икономическа зона“ в Пловдив. В Южната част на страната развива стабилна икономика, именно защото съществуват добри транспортни връзки и условия за общински и частни инициативи.

Според Борислав Сандов от Фондация за околна среда и земеделие, занимавал се над 10 години с казуса АЕЦ „Белене“, необходимо е укрепването на синергичната връзка между общинските институции и инвестиционния сектор. Площадката трябва или да бъде върната на общините Белене и Свищов, или да се развие като отделен проект. Според Сандов, Площадката има значителен потенциал за развитие в сферата на биопроизводство, леката промишленост и туризма. Съвсем реална възможност например представлява изграждането там на технологичен и бизнес център, както и Зелено пристанище за зареждане на плавателни съдове, задвижвани от възобновяема енергия.

Петко Ковачев от Институт за Зелена политика каза, че всеки район има право на избор от алтернативи, като например: ВЕИ, системи възли от зелената енергия, както и зелен транспорт, а именно вело-коридори и възможности за възстановяване на съществуващата жп линия и развиване на Паневропейския транспортен коридор 7 по поречието на река Дунав. Управлението на Площадката може да се предостави на структура, която да води отчетите си прозрачно и съвместно с всички заинтересовани страни.

Йоан Йорданов, магистър по агробизнес, подкрепя идеята за включване на младите хора в инициативи, от които зависи общественото икономическо благосъстояние, чрез добри примери, водещи до реализирането на техния потенциал.

Албена Симеонова от Фондация за околна среда и земеделие и био-производител с лозя на 10 км от площадката, заяви, че малките производители имат капацитета да създадат повече работни места и местен брутен продукт, отколкото централизираната ядрена мощност.

Проф. д-р Никола Янков от Стопанската академия в Свищов, участвал в редица екологични инициативи и международни проекти, добави, че няма сигурен инвеститор, а само заинтересовани руски и китайски инвеститори. А на практика, в общините отсъства реален дебат за тяхното бъдеще. Според него, дунавските общини от Северен централен регион притежават много богато културно наследство, природни и географски условия, за да развиват икономиката и енергетиката си много по-ефективно, устойчиво, безопасно и справедливо. Той подчерта, че трансформирането на Площадка „Белене“ (при наличие на воля от управляващите органи на страната) ще се осигурят диверсифицирани работни места, и то много по-бързо, отколкото при абстрактната идея за строеж на нови ядрени мощности.

 Дискусия с продължение

До края на месец февруари предприемачи, представители на академичната общност и граждани ще формират инициативна група за алтернативно развитие в трите дунавски града и съседните общини. Местните хора също се обединяват около идеята, че в техния регион трябва да продължат да се развиват алтернативният туризъм, биологичното земеделие, хранително-вкусовата и текстилната промишленост, съпроводени от проекти за възобновяема енергия.

На срещата се взе решение за създаване на информационен канал за предоставяне на всички граждани на достъпна актуална информация от откритите дебати по случая.

16712013_1739619766064204_2720127161093218493_n